blogspot

поредният блог в blogspot

вторник, 20 юли 2010 г.

Можеш ли да повярваш?

   Аз вярвам. Вярвам на хората, в доброто, че има смисъл. Лесно ли е да повярваш? Какво е вярата? Вяра "е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат." С липсата на вяра се обричаме да живеем в един свят, лишен от добродетели, подлагащ нещата винаги на съмнение. От кое повече ни е страх? Да не бъдем излъгани, да не изглеждаме отстрани като наивници, да повярваме в нечия химера, да дадем "капчица" надежда, нов шанс, да осъществим нечия мечта или от това, че никой не би повярвал на нас така безрезервно. Но и да ни повярват, ще вярваме ли в това, че наистина ни вярват? И разбираш, че не можеш да искаш някой да вярва в теб, след като ти самият си от " неверниците". На всеки му се е случвало поне веднъж в живота си да е от другата страна. Би ли повярвал, ако знаеш, че да ти вярват на теб зависи от това дали ти си повярвал там някъде, на някой, някога си? Естествено не става дума за безсмислици и безумия - излагащи на риск човешкия живот, финансови и морално неетични, подлежащи на санкции и наказания от законодателството. Замисляме се само когато сме наранени от липсата на доверие и тогава сме готови на всичко, молещи и пълзящи за милост, за поглед изпълнен с вяра, за прегръдка на доверие, за искрена усмивка.  Първо трябва да дадеш, за да получиш или първо трябва да вземеш и след това да помислиш дали да върнеш жеста? :) "Свят от неверници" акумулиращи агресия към себеподобните си, защото не могат да видят доброто което ги заобикаля, общуващи само с други агресори.
   Аз вярвам. Вярвам в доброто макар, че си имам "едно на ум", продължавам да вярвам....... :), че го има тук и сега, вътре в мен и теб, във всичко наоколо и отговарям на твоята усмивка и твоята агресия по един и същи начин, с моята усмивка. 
             "........ от гледна точка на човек дал втори шанс и не получил такъв .............."

сряда, 7 юли 2010 г.

Ти от кои си?

      Има хора, за които реалността е по-лесна, такива, които превръщат живота в приказка, човеци които трудно се справят със света около тях и такива трудно разбиращи себе си. А ти от кои си? Всичко това се формира от способността ни да взимаме решения за живота си и да си носим последствията за тях - добри или лоши. "Бързите" взимат решения на момента, понякога си изпреварват акъла с приказки, "бавните" планират нещо с години и често не се случва според плана им, а къде е златната среда? Да преброим до 10.  Много от хората, в стремежа си да вземат най-доброто решение, други пък от страх породен от отговорността, не взимат никакво решение. Липсата на избор и съответно на решение е едно статично замръзнало във времето положение, което на практика в много случаи е много удобно, особено за печелене на време и изчакване на по-добри времена и възможности. Но няма развитие, нищо не се случва, отлагаме момента, надявайки се, мислейки, че заслужаваме нещо по-добро. Винаги има по-хубаво от най-доброто. Въпросът е да усещаме чувството за принадлежност, осъзнавайки нашето място на сцената. Приказка, повече или по-малко .... си е нашият спектакъл.
     Коя стратегия е правилна за да оцелееш плавайки по реката "живот"? Аз винаги постъпвам на обратно, на общоприетото "правилно" - не казвам, че така е правилно :) Просто обичам "нещата да се случват" добри или лоши. Научих от един мъдър човек, :) следното:" ... когато нещо се движи по течението, ще ти е много трудно да го спреш, а още по-трудно да обърнеш посоката му на движение, затова направи точно обратното - засили го, така рано или късно ще спре само ... "
     ..... следва продължение ......
      

неделя, 4 юли 2010 г.

Може ли различното да е обикновено?

        Може ли да приемаме това, което е различно от нас? Опитваме ли се да разберем? Или предпочитаме да го сменим, това различното с нещо познато, обикновено познато, или налагаме волята си упорито в стремежа си да го променим и моделираме по наш образ и подобие? Това би била една голяма деформация за "различното". Ще го харесваме ли тогава? Нима не го харесахме защото около нас беше твърде обикновено и това "различното" ни даде сили и зареди с адреналин, показа ни именно, че всичко е различно. Необходимо ли е всеки път да съдим? Всичко е различно, всеки е различен и прави нещата в живота си по негов си начин - уникален. Различното плаши. Не го познаваме, не можем да го предвидим, защото всеки път е различно ... и така всички наши планове отиват "зад борда". Да не е лесно да си различен, не е лесно да си с "някой различен". Винаги има уловка, а с "някой различен" имаш чувството, че всичко е уловка. Дали? Не, просто не контролираш ситуацията, хората и събитията. Опитваме се да поставим "различните" в някакви рамки, в нашите релси, та нали сме убедени, че дават резултат. Какво се постига? Създаваме ли ефекта на пеперудата? :) А когато погледнем нещата от "малко по-високо" разбираме, че всичко това е безумие и по свой начин детски наивно. Това,което съм "АЗ" или "ТИ" е нещо уникално и никога няма да се повтори във времето и всякакви рамки и ограничения губят смисъл. Не е толкова драматично, а е толкова опростено. Гледам света с усмивка и е различно :)