Когато се усмихваме детски чисто

Какво е усмивката? Какво означава моята усмивка? Какво трябва да означава и твоята усмивка? Без сарказъм, без ирония, просто детски чиста. 

От доста време съм абсолютно възмутена, направо в истински потрес от това, какво означава усмивката, особено усмивката в скайп или всякакъв подобен онлайн чат. Може би прекалено много се поамериканчихме или поевропейчихме. Вярвам че усмивката е като щастието, зависи в много по-голяма степен от настройката на ума, отколкото от външни обстоятелства. Както и да е това е общия смисъл на усмивката според Уикипедия: Усмивката е изражение на лицето, което показва радост и щастие, и е разбираемо за всички хора, независимо от културата, расата и т.н. Усмивката е форма на любезност, любезно отношение, израз на доверие и подобрява взаимодействието между хората, сътрудничеството между тях, тя е израз на внимание. Усмивката също така е свързана или може да премине в смях, когато е казана шега. Децата обикновено се научават да се усмихват между 6-ти и 8-ми месец.

Защо ли децата не се научават да са лицемерни, саркастични или иронични между 6-ти и 8-ми месец? - факт. Тогава защо повечето хора особено в интернет пространството приемат една просто усмивка като подигравка към тях , грозен присмех, иронично натъртване или поредната саркастична глупост? Дали те са такива и приемат нещата такива, каквито те биха ги дали на светът - звучи прекалено грозно, за да е истина. Въпреки, че съм над 30 все още вярвам, че има добро в хората колкото и навътре да е в тях съм сигурна , че е там и само трябва да ги провокираш да го покажат. 

Какво означава моята усмивка когато говоря или изразявам нещо с текст. Значението е просто - освен горе написаното от Уики, означава, че ми става мило, от това което казвам или от начина по който виждам, че се възприема от човека срещу мен.

Усмивката показва, че общуването ти е приятно и попадайки на текста от песента на "Трамвай №5" не ми остава нищо друго освен просто да се усмихна :)

Не знае никой преди колко века

разбудила е тя човешкото в човека, 

но струва ми се, в нощ студена 

от майчина целувка е родена. 

Усмивката - тя води двама млади 

към върхове и звездопади. 

Усмивката - със свойта нишка лека 

човека тя привързва, човека тя привързва към човека. 

И днес на твойте устни тя цъфти, 

усмихнеш ли се - хубава си ти. 

Не бива без усмивка дом да има, 

без нея по света ще бъде вечна зима. 

Усмивката - тя води двама млади

към върхове и звездопади. 

Усмивката - със свойта нишка лека 

човека тя привързва, човека тя привързва към човека. 

Усмивката. Усмивката - със свойта нишка лека

човека тя привързва, човека тя привързва към човека. 

Усмивката.

И купища усмивки! :) :) :)

Можеш ли да повярваш?

   Аз вярвам. Вярвам на хората, в доброто, че има смисъл. Лесно ли е да повярваш? Какво е вярата? Вяра "е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат." С липсата на вяра се обричаме да живеем в един свят, лишен от добродетели, подлагащ нещата винаги на съмнение. От кое повече ни е страх? Да не бъдем излъгани, да не изглеждаме отстрани като наивници, да повярваме в нечия химера, да дадем "капчица" надежда, нов шанс, да осъществим нечия мечта или от това, че никой не би повярвал на нас така безрезервно. Но и да ни повярват, ще вярваме ли в това, че наистина ни вярват? И разбираш, че не можеш да искаш някой да вярва в теб, след като ти самият си от " неверниците". На всеки му се е случвало поне веднъж в живота си да е от другата страна. Би ли повярвал, ако знаеш, че да ти вярват на теб зависи от това дали ти си повярвал там някъде, на някой, някога си? Естествено не става дума за безсмислици и безумия - излагащи на риск човешкия живот, финансови и морално неетични, подлежащи на санкции и наказания от законодателството. Замисляме се само когато сме наранени от липсата на доверие и тогава сме готови на всичко, молещи и пълзящи за милост, за поглед изпълнен с вяра, за прегръдка на доверие, за искрена усмивка.  Първо трябва да дадеш, за да получиш или първо трябва да вземеш и след това да помислиш дали да върнеш жеста? :) "Свят от неверници" акумулиращи агресия към себеподобните си, защото не могат да видят доброто което ги заобикаля, общуващи само с други агресори.

   Аз вярвам. Вярвам в доброто макар, че си имам "едно на ум", продължавам да вярвам....... :), че го има тук и сега, вътре в мен и теб, във всичко наоколо и отговарям на твоята усмивка и твоята агресия по един и същи начин, с моята усмивка. 

             "........ от гледна точка на човек дал втори шанс и не получил такъв .............."