.... с мекотата на топъл шоколад и усмивка

   Хармония и мекота, разбирателство само с поглед. Желание да се разреши случая, за който всички казват, че вече е разрешен. Искам да е правилно и да ще има последствия. Може би негативни, но всеки се надява на щастлив край. Не знам защо в главата ми се блъска като топче за пинг понг "усещане за топъл шоколад" ....направо шоколадово фондю.
   Дали всичко е като фондюто, ако загори на дъното не е страшно - това са едни от най-вкусните моменти, а като изстине, става на подметка.
   Старите хора казват, че желязото се кове докато е горещо. Или има някаква предопределеност или е като листче с избеляла рецепта и тайна съставка на изтънчен италиански специалитет със 100 годишна традиция на приготвяне. Тайната съставка в повечето случай е любов и както старите италиански готвачи казват - колкото и да я търсиш, не можеш да я намериш там където я няма. А където я има, колкото и да се опитваш не можеш да я скриеш.
   Странно е какви асоциации прави човешкия мозък: аромати, моменти, цвят, спомен, картина, емоция, хармония, мекота. Като лимона или усещане за лимон и киселата физиономия която всеки прави, когато даже си представи вкусът му в устата си, вече го усещам. Дали всичко зависи от нашата предварителна настройка и предубеденост, дали лимонът ни носи свежест или само горчивина. Дали отпиваме чаша вода след всяко ястие, за да можем да се насладим? Или изпихме прекалено много от тази живителна течност, че загубихме усет и чак забравихме какво точно искаме да усетим? Има вкусове, който са неповторими и моменти и хора. Отмиваме ли и тях?  
   Вярвам в щастливия край повече отколкото ме е страх да не стане на подметка. Искам усещане за топъл шоколад и мирис на ванилия и канела. Живеем днес тук и сега и имаме по 24 часа  в денонощие. Аз избирам да не съм предубедена, въпреки моментите на тъга и чувствата на безизходица или апатия, които понякога ме обземат, да не ме е страх и да се опитам да приготвя топъл шоколад за щастие, за мекота и хармония, за усмивки с аромат на ванилия, мед и канела и ........А ти усещаш ли мекотата на топлия шоколад с мирис на канела и .....усмивка?

Какво искат хората? Какво? Чиста физика или просто магия или истинска любов.

Какво искат хората? Какво?
   Да умееш да виждаш хората, тяхната същност, най-добрите им черти въпреки, че постъпките им понякога са напълно не адекватни, объркващи, лишени от всякаква логика и .... Всъщност това няма значение. Важното е какво искаш ти, кого харесваш ти, с кого искаш да общуваш и прекараш живота си, стремежи и амбиции и мечти.
   Сам вглъбен в мислите си, но не и самотен, погледът се рее в простора или просто е вперен в една точка и ... усмивка, на спомен, на мечта, на сън. Самотата е илюзорна. Кога хората се чувстват самотни?
   Хора без любов, без мечти, без сънища, без души. Няма хора без души. Има хора загубили себе си и търсещи някой, който да ги намери.
   Не винаги нещата в моя живот са се случвали както искам. Не винаги знам как да реагирам, какво точно да направя или кажа.
   Двигателят на нещата е някъде другаде - в любовта, а в харизмата, в излъчването на самия човек. Любовта е в това да умееш да превърнеш момента в личен момент, да провокираш усмивка, да намериш правилния подход, да достигнеш и докоснеш нечия същност, да влезеш в "главата" в мислите, да видиш най-доброто и да го насърчиш да го развиеш, да го стимулираш, както в себе си така и в човекът стоящ срещу теб. Да си креативен провокатор на любов, да я създаваш, акумулираш и даряваш. В светът на интерактивната комуникация успяваме ли да разберем какво искат хората около нас, успяваме ли да забележим как се чувстват и да им предложим ръка или просто 5 минутки да поговорим, или предпочитаме да се заблуждаваме колко сме хуманни. А всъщност всеки сам за себе си ако се взре дълбоко в себе си, знае всички отговори даже и на всички бъдещи въпроси, знае правилната реакция и точните думи на всички бъдещи събития .... просто трябва да изключиш мислите, защото пречат да чувстваш, да усетиш хората около теб. Не можеш да достигне до човешката същност с анализ на това какво хората говорят или какво мислят или как реагират, защото действията на тези уж същества на логиката, са водени от лични емоции и не могат да бъдат адекватно обяснени. Няма как и да влезеш в ничий други обувки. Единственото което можеш да направиш е да чувстваш.
   Усет, интуиция, емоции разтърсващи те до мозъкът на костите ти, улавяйки ги чрез вибрацията на въздуха помежду ви - чиста физика или просто магия или истинска любов.