Дали всичко е като фондюто, ако загори на дъното не е страшно - това са едни от най-вкусните моменти, а като изстине, става на подметка.
Старите хора казват, че желязото се кове докато е горещо. Или има някаква предопределеност или е като листче с избеляла рецепта и тайна съставка на изтънчен италиански специалитет със 100 годишна традиция на приготвяне. Тайната съставка в повечето случай е любов и както старите италиански готвачи казват - колкото и да я търсиш, не можеш да я намериш там където я няма. А където я има, колкото и да се опитваш не можеш да я скриеш.
Странно е какви асоциации прави човешкия мозък: аромати, моменти, цвят, спомен, картина, емоция, хармония, мекота. Като лимона или усещане за лимон и киселата физиономия която всеки прави, когато даже си представи вкусът му в устата си, вече го усещам. Дали всичко зависи от нашата предварителна настройка и предубеденост, дали лимонът ни носи свежест или само горчивина. Дали отпиваме чаша вода след всяко ястие, за да можем да се насладим? Или изпихме прекалено много от тази живителна течност, че загубихме усет и чак забравихме какво точно искаме да усетим? Има вкусове, който са неповторими и моменти и хора. Отмиваме ли и тях?
Вярвам в щастливия край повече отколкото ме е страх да не стане на подметка. Искам усещане за топъл шоколад и мирис на ванилия и канела. Живеем днес тук и сега и имаме по 24 часа в денонощие. Аз избирам да не съм предубедена, въпреки моментите на тъга и чувствата на безизходица или апатия, които понякога ме обземат, да не ме е страх и да се опитам да приготвя топъл шоколад за щастие, за мекота и хармония, за усмивки с аромат на ванилия, мед и канела и ........А ти усещаш ли мекотата на топлия шоколад с мирис на канела и .....усмивка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар