теория за любовта

Имам теория за любовта. Хората, които  са наистина един за друг, сродни души те си приличат визуално, по външни белези и черти на лицето - нос, очи, устни, вежди, брадичка, скули. Доказателство за това са хилядите ми наблюдения на различни хора като двойки, които остават двойки във времето. Така, че просто намерете човека, който най-много прилича на вас  в лице и не ви е кръвен роднина. Може би ще се получи. Късмет и усмивки. Дали ще сработи при мен? Ще видим, само животът ще покаже!

просто клишета или истинска реалност

След 30 години, човек може да бъде изненадан само и единствено с любов. Искрена, чиста, безрезервна и истинска. Целият друг цирк вече сме го виждали. А понякога чак ти се струва не реално за да е истинско. Трудно ти е да повярваш, че нещо толкова прекрасно може да се случи точно на теб, нещо клиширано и травиално, съвсем истинско и абсолютно реално, като оживяла приказка. От страх да не е поредния парад, не се доверяваме, затваряме се в себе си, за да изглеждаме умни просто игнорираме и мълчим. Собствената ни изолация се превръща в нашата саморъчно и доброволно сътворена затворническа килия на тишината - емоционалната тишина. Умението да се пуснеш по течението на вълните от емоции е рядкост в днешни дни, както е рядкост да можеш да превръщаш простите клишета в истинска реалност... просто любов

.... с мекотата на топъл шоколад и усмивка

   Хармония и мекота, разбирателство само с поглед. Желание да се разреши случая, за който всички казват, че вече е разрешен. Искам да е правилно и да ще има последствия. Може би негативни, но всеки се надява на щастлив край. Не знам защо в главата ми се блъска като топче за пинг понг "усещане за топъл шоколад" ....направо шоколадово фондю.
   Дали всичко е като фондюто, ако загори на дъното не е страшно - това са едни от най-вкусните моменти, а като изстине, става на подметка.
   Старите хора казват, че желязото се кове докато е горещо. Или има някаква предопределеност или е като листче с избеляла рецепта и тайна съставка на изтънчен италиански специалитет със 100 годишна традиция на приготвяне. Тайната съставка в повечето случай е любов и както старите италиански готвачи казват - колкото и да я търсиш, не можеш да я намериш там където я няма. А където я има, колкото и да се опитваш не можеш да я скриеш.
   Странно е какви асоциации прави човешкия мозък: аромати, моменти, цвят, спомен, картина, емоция, хармония, мекота. Като лимона или усещане за лимон и киселата физиономия която всеки прави, когато даже си представи вкусът му в устата си, вече го усещам. Дали всичко зависи от нашата предварителна настройка и предубеденост, дали лимонът ни носи свежест или само горчивина. Дали отпиваме чаша вода след всяко ястие, за да можем да се насладим? Или изпихме прекалено много от тази живителна течност, че загубихме усет и чак забравихме какво точно искаме да усетим? Има вкусове, който са неповторими и моменти и хора. Отмиваме ли и тях?  
   Вярвам в щастливия край повече отколкото ме е страх да не стане на подметка. Искам усещане за топъл шоколад и мирис на ванилия и канела. Живеем днес тук и сега и имаме по 24 часа  в денонощие. Аз избирам да не съм предубедена, въпреки моментите на тъга и чувствата на безизходица или апатия, които понякога ме обземат, да не ме е страх и да се опитам да приготвя топъл шоколад за щастие, за мекота и хармония, за усмивки с аромат на ванилия, мед и канела и ........А ти усещаш ли мекотата на топлия шоколад с мирис на канела и .....усмивка?