Аз вярвам. Вярвам на хората, в доброто, че има смисъл. Лесно ли е да повярваш? Какво е вярата? Вяра "е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат." С липсата на вяра се обричаме да живеем в един свят, лишен от добродетели, подлагащ нещата винаги на съмнение. От кое повече ни е страх? Да не бъдем излъгани, да не изглеждаме отстрани като наивници, да повярваме в нечия химера, да дадем "капчица" надежда, нов шанс, да осъществим нечия мечта или от това, че никой не би повярвал на нас така безрезервно. Но и да ни повярват, ще вярваме ли в това, че наистина ни вярват? И разбираш, че не можеш да искаш някой да вярва в теб, след като ти самият си от " неверниците". На всеки му се е случвало поне веднъж в живота си да е от другата страна. Би ли повярвал, ако знаеш, че да ти вярват на теб зависи от това дали ти си повярвал там някъде, на някой, някога си? Естествено не става дума за безсмислици и безумия - излагащи на риск човешкия живот, финансови и морално неетични, подлежащи на санкции и наказания от законодателството. Замисляме се само когато сме наранени от липсата на доверие и тогава сме готови на всичко, молещи и пълзящи за милост, за поглед изпълнен с вяра, за прегръдка на доверие, за искрена усмивка. Първо трябва да дадеш, за да получиш или първо трябва да вземеш и след това да помислиш дали да върнеш жеста? :) "Свят от неверници" акумулиращи агресия към себеподобните си, защото не могат да видят доброто което ги заобикаля, общуващи само с други агресори.
Аз вярвам. Вярвам в доброто макар, че си имам "едно на ум", продължавам да вярвам....... :), че го има тук и сега, вътре в мен и теб, във всичко наоколо и отговарям на твоята усмивка и твоята агресия по един и същи начин, с моята усмивка.
"........ от гледна точка на човек дал втори шанс и не получил такъв .............."
Няма коментари:
Публикуване на коментар