Може ли да приемаме това, което е различно от нас? Опитваме ли се да разберем? Или предпочитаме да го сменим, това различното с нещо познато, обикновено познато, или налагаме волята си упорито в стремежа си да го променим и моделираме по наш образ и подобие? Това би била една голяма деформация за "различното". Ще го харесваме ли тогава? Нима не го харесахме защото около нас беше твърде обикновено и това "различното" ни даде сили и зареди с адреналин, показа ни именно, че всичко е различно. Необходимо ли е всеки път да съдим? Всичко е различно, всеки е различен и прави нещата в живота си по негов си начин - уникален. Различното плаши. Не го познаваме, не можем да го предвидим, защото всеки път е различно ... и така всички наши планове отиват "зад борда". Да не е лесно да си различен, не е лесно да си с "някой различен". Винаги има уловка, а с "някой различен" имаш чувството, че всичко е уловка. Дали? Не, просто не контролираш ситуацията, хората и събитията. Опитваме се да поставим "различните" в някакви рамки, в нашите релси, та нали сме убедени, че дават резултат. Какво се постига? Създаваме ли ефекта на пеперудата? :) А когато погледнем нещата от "малко по-високо" разбираме, че всичко това е безумие и по свой начин детски наивно. Това,което съм "АЗ" или "ТИ" е нещо уникално и никога няма да се повтори във времето и всякакви рамки и ограничения губят смисъл. Не е толкова драматично, а е толкова опростено. Гледам света с усмивка и е различно :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар