неделя, 27 ноември 2016 г.
Търси се: мистър Декември
"Писна ми от жестоко ледени мъже!
Писна ми от мъже, които ти обещават да е горещо… Ала просто опожаряват сетивата ти и те разочароват.
Измамници с топла външност, изричащи топли думи, стрелкащи те с топъл поглед, но със студени мисли! В които виждаш юлска и августовска поквара, но сърцата им прозират с празнотата си. Невъзможни, неспособни нито да приемат, нито да излъчат любов.
Обичам онова време от годината, когато става толкова студено, че единственото, за което имаш дързостта да мислиш, става смразяващото усещане, че си сам, но всъщност ужасно силно ти се обича…
Търся си мъж, студен отвън, със студени очи, напомнящи на хладен изгрев над Алпите, но с приветливи и жарки желания към мен…
Търся си… мистър Декември!
Да се наслаждаваме заедно на снега, да ни е толкова слънчево в душите, че минусовите температури да са просто цифра.
Да се разхождаме в заснежената гора на малкото градче, където ще избягаме от света за уикенда, да се топлим пред камината, да пием горещ шоколад и да вярваме в приказки.
Да ни е вълшебно! Да ни е превъзбудено… Да ни е вдъхновено един от друг!
Да сме наивно глупави, облечени в коледни пуловери на елени и пухкави чорапи, почти допрени до горящия пред нас огън.
Да се разтапяме от ласките си в горещия басейн, да релаксираме в сауна с аромат на билки и етерични масла, да се прегръщаме и правим любов.
Такъв го искам. Декември. Или просто …
Да ми бъде дом на сърцето, в който ще се чувствам уютно. Да е моята хармония, да е пристанът, който ще ме накара да усетя мир и спокойствие, дори навън да върлува снежна виелица. Да ми каже стабилно “Всичко ще бъде наред” и да бъда напълно убедена, че ще е точно така!
Да знам, че щом погаля брадата му и се гушна, забила лице в ключицата му, ще бъда напълно защитена от всички злини на планетата.
Такъв ми трябва – да е студен, но само за мен парещ…
Като декември, мразовит, строг и хладнокръвен, но с мисълта, че в края историята няма да завърши подло, а с празници и фойерверки. С изригвания, с празненства, с усмивки. Точно както дванадесетият месец от година приключва с Коледа и Нова Година, дори да е бил труден, изпълнен с оросяващи ума равносметки и хладина.
Мисля, че се наситих на априлски и юнски мъже. Мечтая си за декемврийския… Обича ми се!
И вярвам, че този декември ще ми се случи!"
https://vitamorena.com/2016/11/24/%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8/
сряда, 2 март 2016 г.
Смотаните кавалери на новото време и дамите с усещане за жена
Всичко това, написано по долу е абсолютно вярно.
В добавка обаче в мен напират купища мисли на възмущение, не от написаното по долу, по скоро камъни, които искам да хвърля по женската половина на човечеството :) Наблюдавайки какво се случва около мен сред българите, с които общувам, подобни двойки или просто мъже и жени се питам къде останаха истинските дами. Тези истински дами, които ти се усмихват и кимват с глава за поздрав, без значение дали те познават, само защото седят на съседната маса или си задържал погледа си върху тях за повече от 10 секунди /всеки би забелязал втренчен поглед в него за повече от 10 секунди/. Тези дами, които поздравяват първи и не им дреме дали ще им кимнеш в замяна. Тези дами, които са винаги мили деликатни и с такт и това не им пречи да изразят сила на характера, когато се налага, без да правят истерии, драми, да повишат тон или да те вкарват в някой филм. Тези дами, които са истински жени и които оставят мъжете около тях с "усещане за жена" без значение от външния си вид.... това е харизма, чар, възпитание, интелект, начин на мислене, начин на живот ...не е необходимо да си натруфена с фон дъо тен, ботокс, силикон и т.н. кифла. От такава жена струи женственост, сексапил и без широко отворени деколтета, и провокира в мъжете около нея мили чувства и едва ли някой мъж ще и откаже помощ и без да се налага тази дама да го моли. Фокусът е изместен и както казва брат ми "жените се увълчиха". Вярна е клишираната фраза "жената е единствената жертва, която дебне ловеца си", но мили дами нека да е забравяме кой е ловеца все пак. Напоследък наблюдавам точно това и нямам в предвид сексуалното хищничество, а форсиране за сериозни отношения от женска страна. Отвратена съм от безкрайните женските изисквания, все едно мъжа да тях им е длъжен. Хората забравят че любовта е чудо и едновременно с това функция естествена като дишането, че никой на този свят на никой не е длъжен с нищо. Може би аз съм доста старомодна в това отношение и продължавам да вярвам, че е достатъчно просто да си мила с мъжа и ако той иска да е с теб нищо няма да може да го спре.
Смотаните кавалери на новото време http://www.edna.bg/kolonkata-na/smotanite-kavaleri-na-novoto-vreme-4640354
четвъртък, 25 февруари 2016 г.
Оренда: Гъбки шийтаке от нашата Странджанска ферма
Оренда: Гъбки шийтаке от нашата Странджанска ферма: Напоследък доста се говори за различни видове гъби и техните лечебни своийства. Гъбата шийтаке е ядивна кафява гъба, която расте...
вторник, 16 февруари 2016 г.
понеделник, 15 февруари 2016 г.
Оренда: Странджански работи
Оренда: Странджански работи: Тази горска дивотия, тук в Странджа планина, събуди в мен едни отдавна заспали мои таланти. Оказа се, че съм артистична на...
събота, 13 февруари 2016 г.
Orenda: Живот сред природата...
Orenda: Живот сред природата...: Мечтите се сбъдват... Сбъдването на най-голямата ми мечта сложи началото на най-голямото приключение в живота ми. Прем...
Orenda: Какво е Оренда?
Orenda: Какво е Оренда?: Вяра, любов и мъдрост Оренда е думата, от която ние, съвремените българи, можем да черпим невероятна енергия...
събота, 12 декември 2015 г.
вторник, 8 декември 2015 г.
четвъртък, 15 октомври 2015 г.
събота, 18 април 2015 г.
Когато се усмихваме детски чисто
Какво е усмивката? Какво означава моята усмивка? Какво трябва да означава и твоята усмивка? Без сарказъм, без ирония, просто детски чиста.
От доста време съм абсолютно възмутена, направо в истински потрес от това, какво означава усмивката, особено усмивката в скайп или всякакъв подобен онлайн чат. Може би прекалено много се поамериканчихме или поевропейчихме. Вярвам че усмивката е като щастието, зависи в много по-голяма степен от настройката на ума, отколкото от външни обстоятелства. Както и да е това е общия смисъл на усмивката според Уикипедия: Усмивката е изражение на лицето, което показва радост и щастие, и е разбираемо за всички хора, независимо от културата, расата и т.н. Усмивката е форма на любезност, любезно отношение, израз на доверие и подобрява взаимодействието между хората, сътрудничеството между тях, тя е израз на внимание. Усмивката също така е свързана или може да премине в смях, когато е казана шега. Децата обикновено се научават да се усмихват между 6-ти и 8-ми месец.
Защо ли децата не се научават да са лицемерни, саркастични или иронични между 6-ти и 8-ми месец? - факт. Тогава защо повечето хора особено в интернет пространството приемат една просто усмивка като подигравка към тях , грозен присмех, иронично натъртване или поредната саркастична глупост? Дали те са такива и приемат нещата такива, каквито те биха ги дали на светът - звучи прекалено грозно, за да е истина. Въпреки, че съм над 30 все още вярвам, че има добро в хората колкото и навътре да е в тях съм сигурна , че е там и само трябва да ги провокираш да го покажат.
Какво означава моята усмивка когато говоря или изразявам нещо с текст. Значението е просто - освен горе написаното от Уики, означава, че ми става мило, от това което казвам или от начина по който виждам, че се възприема от човека срещу мен.
Усмивката показва, че общуването ти е приятно и попадайки на текста от песента на "Трамвай №5" не ми остава нищо друго освен просто да се усмихна :)
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.
Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва, човека тя привързва към човека.
И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.
Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва, човека тя привързва към човека.
Усмивката. Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва, човека тя привързва към човека.
Усмивката.
И купища усмивки! :) :) :)
И купища усмивки! :) :) :)
сряда, 25 февруари 2015 г.
10 урока за живота
1. Следвайте любопитството си!
„Нямам специален талант. Просто съм страшно любопитен.”
Какво възбужда любопитството ти? Аз съм любопитен, какво кара един човек да успее, докато друг човек се проваля; затова отделих години изучавайки успеха. Към какво си най-много любопитен? Преследването и задоволяването на любопитството ти е тайната към твоя успех.
2. Упоритостта е безценна!
„Не че съм толкова умен, просто отделям повече време на проблемите.”
Чрез постоянство костенурката достига финала. Готов ли си да упорстваш докато стигнеш мястото, на което искаш да бъдеш? Казват, че цялата стойност на пощенската марка се заключва в способността й да остава залепена за нещо докато то стигне там, където трябва. Бъди като пощенска марка, довърши надбягването, което си започнал!
3. Концентрирай се върху настоящето!
„Всеки мъж, които може да шофира безопасно докато целува красиво момиче просто не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава.”
Баща ми винаги казваше – не можеш да яздиш два коня едновременно. Бих искал да кажа, можеш да направиш всяко нещо, но не всичко. Научи се да бъдеш в настоящето – тук, където си; давай всичко от себе си в нещото, което правиш в момента.
Насоченото действие е сила, това прави разликата между успех и провал.
4. Въображението е могъщо!
„Въображението е всичко. То е предварително представление на нещата, които ще ти се случат в живота. Въображението е по-важно от знанието.”
Използваш ли въображението си всеки ден? Айнщайн е казал, „въображението е по-важно от знанието!” Твоето въображение предварително изгражда бъдещето ти. Айнщайн дори продължава, „Истинският знак на интелигентността не е знанието, а въображението.” Упражняваш ли „мускулите на въображението си” ежедневно, не позволявай нещо толкова мощно, колкото въображението да лежи безучастно.
5. Прави грешки!
„Човек, който никога не е допускал грешки, никога не е опитвал нищо ново.”
Не се страхувай да сгрешиш. Грешката не е провал. Грешките могат да те направят по-добър, по-умен и по-бърз, ако ги използваш по най-добрия начин. Открий силата да допускаш грешки. Казвал съм го и преди, и ще го кажа отново, ако искаш да успееш, утрои количеството на грешките, които допускаш.
6. Живей на момента!
„Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо.”
Единственият начин правилно да нагласиш бъдещето си е да присъстваш колкото се може повече в „настоящето”.
„Днес” не можеш да промениш вчера или утре, затова от крайна важност е да посветиш всичките си усилия на „точно този момент”. Това е единственото време, което има значение, това е единственото време, което съществува.
7. Създавай ценност!
„Стреми се не да бъдеш успешен, а по-скоро да бъдеш ценен.”
Не губи времето си, опитвайки се да бъдеш преуспял, използвай времето си да създаваш ценност. Ако си ценен, тогава ще привлечеш успеха.
Открий талантите и дарбите, които притежаваш, научи се как да ги използваш по начин, който в най-голяма степен помага на другите.
Работи да бъдеш ценен и успеха ще те настигне.
8. Не очаквай различни резултати!
„Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.”
Не може да продължаваш да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш да се случи нещо различно. С други думи, не можеш да репетираш едно и също движение по един и същи начин и да очакваш да изглежда различно. За да промениш живота си, ти трябва да се промениш, до такава степен, че да промениш действията си и начина си на мислене, до толкова, че живота ти да се промени.
9. Знанието идва с опита!
„Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опита.”
Знанието идва от опита. Може да обсъждаш една задача, но това ще ти даде само философско разбиране за нея; трябва лично да извършиш задачата за да я „познаваш”. Какъв е урока? Трупай опит! Не губи времето си да се криеш зад теоретична информация, излез и го направи, по този начин ще се сдобиеш с безценно познание.
10. Научи правилата и тогава играй по-добре!
„Трябва да научиш правилата на играта. И чак тогава да играеш по-добре от всеки друг.”
Казано по-простичко, има две неща, които трябва да направиш. Първото нещо, което трябва да направиш е да изучиш правилата на играта, която играеш. Не звучи вълнуващо, но е жизнено важно. Второ, трябва да се посветиш на това да играеш играта по-добре от всеки друг. Ако можеш да направиш тези две неща, успехът ще е твой!
Източник: www.dumblittleman.com, превод: www.konstantinbg.com
И накрая нещо от мен: каквото и да решиш да направиш, го направи с цялата си любов, с цялата си страст, с цялото си същество, вложи себе си, по този начин твоето действие е обречено само и единствено на успех.
И накрая нещо от мен: каквото и да решиш да направиш, го направи с цялата си любов, с цялата си страст, с цялото си същество, вложи себе си, по този начин твоето действие е обречено само и единствено на успех.
Щастие
Обикновено не житейските обстоятелства и нещата, които ни се случват, са причината да бъдем щастливи или нещастни, а начина, по който мислим за тях. Всичко започва отвътре. Ние контролираме мислите си. Единственият човек, който може да разруши щастието ви в дългосрочен план, сте вие.
1. Само един човек може да ви направи щастливи. Вие самите.
2. Животът ви ще се подобри, само ако поемате малки рискове. Първият и най-трудният от тях е да бъдете честни със себе си.
3. Спрете да мислите колко сте притеснени и си спомнете колко сте благословени. Можеше да е много по-зле.
4. Не е въпросът какво ти се случва, а как реагираш на това, което ти се случва.Пребройте хубавите неща в живота си, докато другите изреждат нещастията си.
5. Огледайте се за позитивното в този момент. Дори да трябва да търсите дълго, то съществува.
6. Когато се усмихваш на живота, в крайна сметка заживяваш живот, който си струва усмивката.
7. Запомнете, сравнението с другите е крадец на щастието. Можете да прекарате цял живот в грижи за това какво имат другите, но това няма да ви даде нищо.
8. Щастието идва по-лесно, когато се чувствате добре такива, каквито сте, без да имате нужда от нечие одобрение.
9. Дръжте се добре с хората по пътя нагоре, защото може да ги срещнете по пътя надолу.
10. Дайте пример. Дръжте се добре и уважение към всеки, дори и с онези, които са груби с вас – не защото те са добри, а защото вие сте.
11. Добротата не трябва да се бърка със слабост, нито прошката с приемане. Въпросът е да знаеш, че обидата и негодуванието не са път към щастието.
12. Давайте колкото се може повече, но не позволявайте да бъдете използвани. Слушайте внимателно другите, но не губете собствения си глас.
13. Казвайте нещата, които има нужда да бъдат казани. Говорете своята истина. Няма нищо по тъжно от това да пазите думите, които никога не сте имали смелостта да кажете.
14. Не можете да промените начина, по който хората се държат с вас, нито това, което говорят за вас. Това, което можете да промените, е начинът, по който реагирате, и хората, с които избирате да сте.
15. Не може да имате позитивен живот в компанията на негативни хора.Изследвайте нещата, които изтърпявате в дългосрочен план.
16. Това, което позволявате, ще продължи. Винаги е по-добре да прекарвате повече време сами, отколкото да позволявате на негативни хора и техните мнения да ви отклоняват от съдбата ви.
17. Когато другите се държат зле с вас, тръгнете си, усмихнете се и продължете да бъдете себе си. Не позволявайте нечия язвителност да промени човека, който сте.
18. Вашата ценност не намалява заради неспособността на някой да ви оцени. Загубата е тяхна, не ваша.
19. Едно от най-освобождаващите неща в живота е, че не сме длъжни да харесваме всички, нито всички са длъжни да ни харесват, и всичко това е ОК.
20. Когато някой каже, че сте се променили, това не винаги е нещо лошо. Понякога просто означава, че сте спрели да живеете по техните изисквания.
21. Никога не се срамувайте от това как се чувствате. Имате правото да изпитвате всякакви емоции и да следвате път, който ви прави щастливи.
22. Нещастните хора в този свят са онези, които най-много се интересуват от мнението на околните.
23. Не можете да основете представата си за щастие и успех върху мненията и очакванията на другите хора.
24. Щастието и успехът се състои в това да прекарвате живота си по вашия собствен начин. Бъдете себе си. Никой не може да ви каже, че го правите погрешно.
25. Винаги е по-добре да бъдеш в първото стъпало на стълбата, която искаш да изкачиш, отколкото на върха на друга, която не искаш.
26. Работи, за да си създадеш живот, който на теб ти изглежда правилен, а не който изглежда правилен на всички останали.
27. Никакви пари не могат да ви направят щастливи, ако не сте щастливи със себе си.
28. Може би нещото, от което се боите, е точно онова, което трябва да направите. Понякога животът е тъкмо това – да рискуваш всичко за мечта, която никой друг не може да види освен теб.
29. Не може винаги да чакате идеалния момент. Понякога трябва да се осмелите да го направите, защото животът е прекалено кратък, за да съжаляваш и да се чудиш какво е можело да се случи.
30. Най-надеждният начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш. Участвайте в живота, вместо просто да го гледате отстрани.
31. Нищо не е по-забавно, отколкото да направиш това, което хората казват, че не можеш.
32. Почти всичко е възможно, ако имаш достатъчно време и кураж.
33. Големите предизвикателства правят живота интересен – преодоляването им прави живота смислен.
34. Нека грешките бъдат ваша мотивация, а не извинения. Не позволявайте негативните преживявания от миналото да определят бъдещето ви.
35. Това, което идва, е по-добро от онова, което си е отишло. Не се обезнадеждавайте. Хубавите неща се случват тогава, когато най-малко ги очаквате.
36. Ако направите една стъпка и след нея друга, ще бъдете изненадани от това колко далеч можете да стигнете от точката, която сте смятали за крайна.
37. Нищо не е по-красиво и силно от усмивката, която си е проправила път през сълзи.
38. Всеки глупак може да е щастлив, когато времената са добри. Иска се обаче силен дух и истинско сърце, за да черпиш усмивки от онова, което ни кара да плачем.
39. Без значение колко време ще отнеме, нещата ще се подобрят. Трудните ситуации изграждат силни хора.
40. С порастването и помъдряването започваме да осъзнаваме от какво се нуждаем и какво трябва да оставим зад гърба си. Понякога да се оттеглиш е стъпка напред.
41. В края на деня можете или да се концентрирате върху онова, което ви разкъсва,или върху онова, което ви удържа.
42. Един от най-възнаграждаващите моменти в живота е когато най-накрая намерите смелостта да оставите онова, което не може да промените.
- лично мнение: много трудно не умея просто да се примиря :)
43. Каквото и да правите, недейте да зацикляте върху това, което разваля деня ви. Усмихвайте се и бъдете благодарни. Животът е прекалено кратък, за да го губите в негативност.
44. Колкото по-малко очаквате, толкова по-приятен става животът.
45. Търпението може да е горчиво, но семената, които засаждате сега, ще донасят сладки плодове.
46. Живей просто. Обичай щедро. Говори истината. Дишай дълбоко. Прави най-доброто, на което си способен. Остави всичко останало на силите, които са отвъд теб.
47. Недей дотолкова да се стараеш да си създадеш съвършен живот, че да забравиш да живееш.
48. Трикът е да се наслаждавате на живота си днес. Недейте да го размивате в чакане на по-добри дни.
49. Обръщайте внимание на малките неща, защото когато започне да ти липсва „доброто старо време”, имаш предвид преди всичко малките неща, като например просто да се посмееш с някой специален човек.
50. Правете дълги разходки. Отдавайте се на хубави дълги разговори. Обръщайте внимание на момента. Пребройте нещата, с които сте благословени от живота. Оставете всичко за малко, дишайте и просто бъдете.
Ейнджъл Черноф, marcandandangel.com
петък, 6 февруари 2015 г.
теория за любовта
Имам теория за любовта. Хората, които са наистина един за друг, сродни души те си приличат визуално, по външни белези и черти на лицето - нос, очи, устни, вежди, брадичка, скули. Доказателство за това са хилядите ми наблюдения на различни хора като двойки, които остават двойки във времето. Така, че просто намерете човека, който най-много прилича на вас в лице и не ви е кръвен роднина. Може би ще се получи. Късмет и усмивки. Дали ще сработи при мен? Ще видим, само животът ще покаже!
четвъртък, 5 февруари 2015 г.
просто клишета или истинска реалност
След 30 години, човек може да бъде изненадан само и единствено с любов. Искрена, чиста, безрезервна и истинска. Целият друг цирк вече сме го виждали. А понякога чак ти се струва не реално за да е истинско. Трудно ти е да повярваш, че нещо толкова прекрасно може да се случи точно на теб, нещо клиширано и травиално, съвсем истинско и абсолютно реално, като оживяла приказка. От страх да не е поредния парад, не се доверяваме, затваряме се в себе си, за да изглеждаме умни просто игнорираме и мълчим. Собствената ни изолация се превръща в нашата саморъчно и доброволно сътворена затворническа килия на тишината - емоционалната тишина. Умението да се пуснеш по течението на вълните от емоции е рядкост в днешни дни, както е рядкост да можеш да превръщаш простите клишета в истинска реалност... просто любов
събота, 31 януари 2015 г.
.... с мекотата на топъл шоколад и усмивка
Хармония и мекота, разбирателство само с поглед. Желание да се разреши случая, за който всички казват, че вече е разрешен. Искам да е правилно и да ще има последствия. Може би негативни, но всеки се надява на щастлив край. Не знам защо в главата ми се блъска като топче за пинг понг "усещане за топъл шоколад" ....направо шоколадово фондю.
Дали всичко е като фондюто, ако загори на дъното не е страшно - това са едни от най-вкусните моменти, а като изстине, става на подметка.
Старите хора казват, че желязото се кове докато е горещо. Или има някаква предопределеност или е като листче с избеляла рецепта и тайна съставка на изтънчен италиански специалитет със 100 годишна традиция на приготвяне. Тайната съставка в повечето случай е любов и както старите италиански готвачи казват - колкото и да я търсиш, не можеш да я намериш там където я няма. А където я има, колкото и да се опитваш не можеш да я скриеш.
Странно е какви асоциации прави човешкия мозък: аромати, моменти, цвят, спомен, картина, емоция, хармония, мекота. Като лимона или усещане за лимон и киселата физиономия която всеки прави, когато даже си представи вкусът му в устата си, вече го усещам. Дали всичко зависи от нашата предварителна настройка и предубеденост, дали лимонът ни носи свежест или само горчивина. Дали отпиваме чаша вода след всяко ястие, за да можем да се насладим? Или изпихме прекалено много от тази живителна течност, че загубихме усет и чак забравихме какво точно искаме да усетим? Има вкусове, който са неповторими и моменти и хора. Отмиваме ли и тях?
Вярвам в щастливия край повече отколкото ме е страх да не стане на подметка. Искам усещане за топъл шоколад и мирис на ванилия и канела. Живеем днес тук и сега и имаме по 24 часа в денонощие. Аз избирам да не съм предубедена, въпреки моментите на тъга и чувствата на безизходица или апатия, които понякога ме обземат, да не ме е страх и да се опитам да приготвя топъл шоколад за щастие, за мекота и хармония, за усмивки с аромат на ванилия, мед и канела и ........А ти усещаш ли мекотата на топлия шоколад с мирис на канела и .....усмивка?
Дали всичко е като фондюто, ако загори на дъното не е страшно - това са едни от най-вкусните моменти, а като изстине, става на подметка.
Старите хора казват, че желязото се кове докато е горещо. Или има някаква предопределеност или е като листче с избеляла рецепта и тайна съставка на изтънчен италиански специалитет със 100 годишна традиция на приготвяне. Тайната съставка в повечето случай е любов и както старите италиански готвачи казват - колкото и да я търсиш, не можеш да я намериш там където я няма. А където я има, колкото и да се опитваш не можеш да я скриеш.
Странно е какви асоциации прави човешкия мозък: аромати, моменти, цвят, спомен, картина, емоция, хармония, мекота. Като лимона или усещане за лимон и киселата физиономия която всеки прави, когато даже си представи вкусът му в устата си, вече го усещам. Дали всичко зависи от нашата предварителна настройка и предубеденост, дали лимонът ни носи свежест или само горчивина. Дали отпиваме чаша вода след всяко ястие, за да можем да се насладим? Или изпихме прекалено много от тази живителна течност, че загубихме усет и чак забравихме какво точно искаме да усетим? Има вкусове, който са неповторими и моменти и хора. Отмиваме ли и тях?
Вярвам в щастливия край повече отколкото ме е страх да не стане на подметка. Искам усещане за топъл шоколад и мирис на ванилия и канела. Живеем днес тук и сега и имаме по 24 часа в денонощие. Аз избирам да не съм предубедена, въпреки моментите на тъга и чувствата на безизходица или апатия, които понякога ме обземат, да не ме е страх и да се опитам да приготвя топъл шоколад за щастие, за мекота и хармония, за усмивки с аромат на ванилия, мед и канела и ........А ти усещаш ли мекотата на топлия шоколад с мирис на канела и .....усмивка?
петък, 30 януари 2015 г.
Какво искат хората? Какво? Чиста физика или просто магия или истинска любов.
Какво искат хората? Какво?
Да умееш да виждаш хората, тяхната същност, най-добрите им черти въпреки, че постъпките им понякога са напълно не адекватни, объркващи, лишени от всякаква логика и .... Всъщност това няма значение. Важното е какво искаш ти, кого харесваш ти, с кого искаш да общуваш и прекараш живота си, стремежи и амбиции и мечти.
Сам вглъбен в мислите си, но не и самотен, погледът се рее в простора или просто е вперен в една точка и ... усмивка, на спомен, на мечта, на сън. Самотата е илюзорна. Кога хората се чувстват самотни?
Хора без любов, без мечти, без сънища, без души. Няма хора без души. Има хора загубили себе си и търсещи някой, който да ги намери.
Не винаги нещата в моя живот са се случвали както искам. Не винаги знам как да реагирам, какво точно да направя или кажа.
Двигателят на нещата е някъде другаде - в любовта, а в харизмата, в излъчването на самия човек. Любовта е в това да умееш да превърнеш момента в личен момент, да провокираш усмивка, да намериш правилния подход, да достигнеш и докоснеш нечия същност, да влезеш в "главата" в мислите, да видиш най-доброто и да го насърчиш да го развиеш, да го стимулираш, както в себе си така и в човекът стоящ срещу теб. Да си креативен провокатор на любов, да я създаваш, акумулираш и даряваш. В светът на интерактивната комуникация успяваме ли да разберем какво искат хората около нас, успяваме ли да забележим как се чувстват и да им предложим ръка или просто 5 минутки да поговорим, или предпочитаме да се заблуждаваме колко сме хуманни. А всъщност всеки сам за себе си ако се взре дълбоко в себе си, знае всички отговори даже и на всички бъдещи въпроси, знае правилната реакция и точните думи на всички бъдещи събития .... просто трябва да изключиш мислите, защото пречат да чувстваш, да усетиш хората около теб. Не можеш да достигне до човешката същност с анализ на това какво хората говорят или какво мислят или как реагират, защото действията на тези уж същества на логиката, са водени от лични емоции и не могат да бъдат адекватно обяснени. Няма как и да влезеш в ничий други обувки. Единственото което можеш да направиш е да чувстваш.
Усет, интуиция, емоции разтърсващи те до мозъкът на костите ти, улавяйки ги чрез вибрацията на въздуха помежду ви - чиста физика или просто магия или истинска любов.
Да умееш да виждаш хората, тяхната същност, най-добрите им черти въпреки, че постъпките им понякога са напълно не адекватни, объркващи, лишени от всякаква логика и .... Всъщност това няма значение. Важното е какво искаш ти, кого харесваш ти, с кого искаш да общуваш и прекараш живота си, стремежи и амбиции и мечти.
Сам вглъбен в мислите си, но не и самотен, погледът се рее в простора или просто е вперен в една точка и ... усмивка, на спомен, на мечта, на сън. Самотата е илюзорна. Кога хората се чувстват самотни?
Хора без любов, без мечти, без сънища, без души. Няма хора без души. Има хора загубили себе си и търсещи някой, който да ги намери.
Не винаги нещата в моя живот са се случвали както искам. Не винаги знам как да реагирам, какво точно да направя или кажа.
Двигателят на нещата е някъде другаде - в любовта, а в харизмата, в излъчването на самия човек. Любовта е в това да умееш да превърнеш момента в личен момент, да провокираш усмивка, да намериш правилния подход, да достигнеш и докоснеш нечия същност, да влезеш в "главата" в мислите, да видиш най-доброто и да го насърчиш да го развиеш, да го стимулираш, както в себе си така и в човекът стоящ срещу теб. Да си креативен провокатор на любов, да я създаваш, акумулираш и даряваш. В светът на интерактивната комуникация успяваме ли да разберем какво искат хората около нас, успяваме ли да забележим как се чувстват и да им предложим ръка или просто 5 минутки да поговорим, или предпочитаме да се заблуждаваме колко сме хуманни. А всъщност всеки сам за себе си ако се взре дълбоко в себе си, знае всички отговори даже и на всички бъдещи въпроси, знае правилната реакция и точните думи на всички бъдещи събития .... просто трябва да изключиш мислите, защото пречат да чувстваш, да усетиш хората около теб. Не можеш да достигне до човешката същност с анализ на това какво хората говорят или какво мислят или как реагират, защото действията на тези уж същества на логиката, са водени от лични емоции и не могат да бъдат адекватно обяснени. Няма как и да влезеш в ничий други обувки. Единственото което можеш да направиш е да чувстваш.
Усет, интуиция, емоции разтърсващи те до мозъкът на костите ти, улавяйки ги чрез вибрацията на въздуха помежду ви - чиста физика или просто магия или истинска любов.
четвъртък, 24 март 2011 г.
... две напред, една назад ....
Бягам ... от себе си, от съдбата си, .... от това, което е писано да се случи, а мога ли?
Вярваш ли в съдбата? Вярваш ли, че има неща, които стават доброволно или доброзорно и не можеш да избягаш от тях? Или вярваш само в човешкия фактор и сила, че само и единствено от теб зависи какво ще последва ....
Човек може да променя нещата, които не му харесват. Има силата да кара нещата, да се случват или да не се случват.
Съдбата ни зависи и се определя от решенията, които взимаме всеки ден. Хубаво е да можеш да извличаш поука от миналото, да мечтаеш за бъдещето, но да живееш в настоящето. Ако знаеш какво ще ти се случи утре и това не ти харесва, със сигурност ще се опиташ да го промениш, да го спреш. Но кагато дойде момента "утре", момента на взимане на решение, ще избереш точно това, от което искаш да избягаш, въпреки обстоятелствата и страничните фактори. Странно нали! :) Защо в момент на избор, колкото да е премислян и отигран, в стремежа си да вземем най-доброто решение ние избираме нещата подсъзнателно, съдбовно, разумно и емоционално. Объркано, нали! А дали е правилно? В момента на избор това ти се струва най-верния път. Няма най- правилно. Избираме точно това, което трябва, от което се нуждаем, за да сме добри!
Доверявайки се на интуицията си знаем, че така трябва. Това е моят път и ще го извървя, защото така трябва. Усвоявайки всички житейски уроци, изживявайки радостите и скърбите си, ставаме по-добри!
Има неща, които трябва да се случат, неща които се случват и са знамения, такива, които са предпоставки и неща които са само последици.
Приемайки всичко с усмивка, макар и понякога през сълзи, долавяме с шестото си чувство поредното "трябва" и продължаваме напред.
Остава и правото на избор. Ти избираш! Единственото, което можем да изберем е нашата усмивка ... и "предай нататък". Доброто трябва да започне от някъде. Защо не от мен? Защо не сега? :) ..... макар и да избираме това, от което бягаме ...
Бъдете добри!
вторник, 20 юли 2010 г.
Можеш ли да повярваш?
Аз вярвам. Вярвам на хората, в доброто, че има смисъл. Лесно ли е да повярваш? Какво е вярата? Вяра "е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат." С липсата на вяра се обричаме да живеем в един свят, лишен от добродетели, подлагащ нещата винаги на съмнение. От кое повече ни е страх? Да не бъдем излъгани, да не изглеждаме отстрани като наивници, да повярваме в нечия химера, да дадем "капчица" надежда, нов шанс, да осъществим нечия мечта или от това, че никой не би повярвал на нас така безрезервно. Но и да ни повярват, ще вярваме ли в това, че наистина ни вярват? И разбираш, че не можеш да искаш някой да вярва в теб, след като ти самият си от " неверниците". На всеки му се е случвало поне веднъж в живота си да е от другата страна. Би ли повярвал, ако знаеш, че да ти вярват на теб зависи от това дали ти си повярвал там някъде, на някой, някога си? Естествено не става дума за безсмислици и безумия - излагащи на риск човешкия живот, финансови и морално неетични, подлежащи на санкции и наказания от законодателството. Замисляме се само когато сме наранени от липсата на доверие и тогава сме готови на всичко, молещи и пълзящи за милост, за поглед изпълнен с вяра, за прегръдка на доверие, за искрена усмивка. Първо трябва да дадеш, за да получиш или първо трябва да вземеш и след това да помислиш дали да върнеш жеста? :) "Свят от неверници" акумулиращи агресия към себеподобните си, защото не могат да видят доброто което ги заобикаля, общуващи само с други агресори.
Аз вярвам. Вярвам в доброто макар, че си имам "едно на ум", продължавам да вярвам....... :), че го има тук и сега, вътре в мен и теб, във всичко наоколо и отговарям на твоята усмивка и твоята агресия по един и същи начин, с моята усмивка.
"........ от гледна точка на човек дал втори шанс и не получил такъв .............."
сряда, 7 юли 2010 г.
Ти от кои си?
Има хора, за които реалността е по-лесна, такива, които превръщат живота в приказка, човеци които трудно се справят със света около тях и такива трудно разбиращи себе си. А ти от кои си? Всичко това се формира от способността ни да взимаме решения за живота си и да си носим последствията за тях - добри или лоши. "Бързите" взимат решения на момента, понякога си изпреварват акъла с приказки, "бавните" планират нещо с години и често не се случва според плана им, а къде е златната среда? Да преброим до 10. Много от хората, в стремежа си да вземат най-доброто решение, други пък от страх породен от отговорността, не взимат никакво решение. Липсата на избор и съответно на решение е едно статично замръзнало във времето положение, което на практика в много случаи е много удобно, особено за печелене на време и изчакване на по-добри времена и възможности. Но няма развитие, нищо не се случва, отлагаме момента, надявайки се, мислейки, че заслужаваме нещо по-добро. Винаги има по-хубаво от най-доброто. Въпросът е да усещаме чувството за принадлежност, осъзнавайки нашето място на сцената. Приказка, повече или по-малко .... си е нашият спектакъл.
Коя стратегия е правилна за да оцелееш плавайки по реката "живот"? Аз винаги постъпвам на обратно, на общоприетото "правилно" - не казвам, че така е правилно :) Просто обичам "нещата да се случват" добри или лоши. Научих от един мъдър човек, :) следното:" ... когато нещо се движи по течението, ще ти е много трудно да го спреш, а още по-трудно да обърнеш посоката му на движение, затова направи точно обратното - засили го, така рано или късно ще спре само ... "
..... следва продължение ......
Абонамент за:
Публикации (Atom)